МАНЍЛОВЩИНА, мн. няма, ж. Книж. Неодобр. Мечтателно-бездействено, благодушно отношение към заобикалящата действителност, обкръжаващото общество.
— От рус. маниловщина (по собств. Манилов, герой от произведението на Н. В. Гогол „Мъртви души“).
