МАНИО̀КА ж. и (остар.) манио̀к м. 1. Вечнозелен тропически храст от сем. млечкови, корените на който съдържат много скорбяла и се използват за получаване на брашно и на хранителния продукт тапиока. Manihot ultissima. Намирахме се сред една съвършено плоска безкрайна равнина, покрита с ниви от сорго, маниока, ечемик, царевица, овес и други житни растения. Ем. Манов, ПУ, 35. Важни продоволствени култури [в Сенегал] след просото и фъстъците са: оризът, отглеждан в речните долини, ..; маниоката, която ражда подземни плодове като картофите; бататите — сладки тропически картофи. Л. Мелнишки, С, 42. Ярмовият корен, маниокът и бататите съставляват значителна подпорка за ежедневната прехрана на тропическите жители от стария или от новия свят. Знан., 1875, бр. 17, 270. Касива или маниок е едно растение от четири нозе високо, с широки листа и с дебел валчаст корен. П. Кисимов, ОА (I) (превод), 89.
2. Само ед. Брашно, което се получава от грудковите корени на това растение.
3. Бот. Род растения от сем. млечкови, представляващи невисоки дървета, храсти или треви, които растат в тропическите части на Америка и се използват за хранителни продукти, за добиване на каучук и др.
— Исп. manioca.