МАНИО̀КОВ, -а,-о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до маниока (в 1 знач.). С примитивните си оръдия на труда те [пигмеите] много мъчно се справят с буйната растителност, която почти задушава банановите и маниоковите им градини. Л. Мелнишки, К, 11. Маниокови корени.
2. Който е приготвен от маниока (във 2 знач.). На другата сутрин ме нахраниха с маниокови питки. К, 1967, кн. 7, 16.