МАНИФЀСТ м. 1. Писмено обръщение на държавен глава или на върховен орган на властта в дадена страна, с което се известява важно събитие от изключително значение. До афишния стълб група опърпани бедняци коментират манифеста по случай сключването на мира. Л. Стоянов, Х, 163. В Караач се получи княжеският манифест за възстановяването на конституцията. В. Геновска, СГ, 211.
2. Писмено обръщение на политическа партия, на обществена организация и др., което има програмен характер. При четенето на манифеста пред цялото събрание нашите приятели били поздравени от селяните. Г. Георгиев, Избр. пр, 25. Участниците в митинга приеха манифест. Манифест на мира.
3. Писмено изложение на принципите за творчество на дадена литературна, художествено-творческа група, или на отделен творец, мислител. Напоследък трима от големите писатели, които сътрудничат в „Приятели на изкуството“, са издали един манифест против каталонския език. Б. Шивачев, Съч. I, 118. В своя манифест към мислителите на Европа той [Ромен Ролан] пише: „Духът: ето кое стои над водовъртежа, защото духът е един за всички хора, защото изкуството и науката са всесветски.“ Н. Лилиев, Съч. III, 264. Лилиев не пише манифести, с които да отрича своите предшественици или съвременници. Не обявява своето изкуство за единствено най-модерно и съвременно. Е. Каранфилов, Б III, 160. Манифест на поетите символисти. Манифест на художниците модернисти.
4. Спец. Подробен опис на натоварени стоки на параход или влак, обикн. пристигащи от чужбина. — Трябва да прегледам вашия екипажен списък — заговори офицерът, .. — .. манифеста на стоката. Н. Антонов, ВОМ, 24.
— От лат. manifestus ‘явен’ през нем. Manifest.