МАНИФЕСТА̀НТ м. Обикн. мн. Участник в манифестация (в 1 знач.). Манифестантите непрекъснато издигаха призиви. Д. Казасов, ВП, 154. Никой от стачниците или безработните не е стрелял! Само полицаите стреляха и удряха мирните манифестанти с палките си! Т. Генов, Избр. пр, 122. В манифестацията имаше и представители на властта и полицията не се намеси срещу манифестантите. М. Грубешлиева, ПИУ, 123.
— Фр. manifestant или нем. Manifestant.