МАНИХЀЕЦ, мн. -èйци, м. Истор. Манихей. Навсякъде, където Рим натрапваше на хора от разна вяра християнството, манихейци никнеха като гъби. Тяхното различие с църквата бе известно: не едно, а две начала има светът. В. Мутафчиева, ИКМ, 81. В VII век император Константин Копроним преселил из Армения в Тракия значително количество манихейци. Знан., 1875, бр. 10, 157. Българите йоще до дохожданието на павликяните в България бяха запознати с дуалистическото учение на манихейците. Манихейците, освен в околностите на Пловдив, имаха свои черкови, т. е. устроени религиозни общини, и в другите места на Балканския полуостров. Р. Каролев, УБЧИ, 95.