МАНИХЀЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. 1. Който произхожда от манихейството. Манихейската заблуда е пуснала дълбоки корени в ума и душата му. Поради нея е захвърлил дрехата Христова и е отишъл при съботниците да блудства и слави Сатаната. Ем. Станев, А, 181-182. Патриархът се показа особено изненадан и много загрижен. Той даде съвет да се избиват манихейците или да бъдат връщани във Византия. Освен това написа дълго послание до Борис върху манихейската ерес. Й. Вълчев, СКН, 466.
2. Който е характерен за манихейството. Основание на богомилското учение е бил манихейският дуализъм, който е признавал две начала, добро и зло, еднакво силни. СбС, 70.