МА̀НИЦА ж. Диал. Патица; биба, плувка, юрдечка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
МАНЍЦА ж. Диал. Калугерка, монахиня. — Марийке, бяла манице, / делиш се, мило, черниш се / със черни дрехи монашки. Ц. Церковски, Съч. II, 185. Но аз се чудя и мая: / каква маница ще бъдеш, / какви молитви ще пееш, / какви метани ще струваш / при твойто ситно ходене, / .. / при тая хубост и скопост? Ц. Церковски, Съч. II, 185. Запалила съм девет килии, / девет килии, пълни с маници. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 196.