МА̀НИЯ1 ж. 1. Мед. Психическо заболяване, характеризиращо се с резки преходи от възбудено емоционално състояние до потиснатост в резултат на втълпяване на някаква идея или мисъл в съзнанието на болния; лудост. Заедно с нас от беломорския лагер тук бе докаран и един концлагерист с напреднала шизофрения.. Този човек страдаше от силна мания за преследване, съчетана с мания за величие. Мл. Исаев, Н, 349-350. Ако Траян бъдеше подложен на щателен медицински преглед, лекарят психиатър сигурно щеше да познае, че пациентът му е психически неуравновесен тип с мания за големство. В. Нешков, Н, 100.
2. Мед. Прояви на това заболяване. Това беше една от малките мании на покойната — да осветява цялата къща с ослепителни ярки светлини.
3. Прен. Силно, непреодолимо пристрастие, влечение към нещо или идея, мисъл за нещо. Макар и да живееше с манията, че ще стане милионер, Борис беше все пак най-разумният от синовете му, понеже не се увлича като другите двама от левичарството. Д. Димов, Т, 67. — Знаеш ли с какво удоволствие се подчинявам на една ей такава машинка —рече главният редактор, като плавно и сръчно подкара колата. — И тебе ли хвана автомобилната мания? Л. Дилов, ПВД, 123. Вместо да се заеме по-сериозно с възпитанието на Росица, тя заболя, и то неизлечимо, от манията да бъде модерна жена, да не изглежда селендурка. К. Кръстев, К,40.
4. Прен. Проява на такова пристрастие или идея, мисъл. Носеше хубави костюми, сменяше ги често и имаше особена слабост към вратовръзките. Това беше у него мания. Елин Пелин, Съч. II, 174. — Аз, Драгинке, ..— запъна се той и махна с ръка. — Знам... женитбата е била причина... Но поне сега не влудявай момчето, не ме карай и аз да взимам участие във вашите мании, да ходатайствам... М. Грубешлиева, ГР, 101.
— Γр. μανία 'лудост, безумие, ярост'.
МА̀НИЯ2, мн. няма, ж. Остар. и диал. Прах от въглища. Трябва да споменем нещо и за семената, които трудно кълнят, че трябва преди посяването им да се подготвят. Това се състои в ратяването им .., като се наредят в една саксия или по-голям съд във влажен пясък или във влажна мания. Гр, 1906, бр. 5. 73. Не зная защо бяха го кръстили Прашилник. Затова ли защото ходеше .. прашен или затова, че където станеше, седнеше, прашеше с мания, прах от въглища, с който бяха набити и отънали дрехите му. Π. Р. Славейков, Избр. пр II, 39.