МАНКЍРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. 1. Правя опит да не изпълня възложена задача, задължение, работа, като си служа обикн. с някаква лъжа, измислям причина. — И после, болен съм!... — глупаво допълни Фитилчето. — Истина ви казвам!... Оня ден клах прасето... Настинах. — Стига си манкирал! — остро произнесе Стефан. Д. Димов, Т, 170.
2. Остар. Отсъствам от някъде, от нещо, където трябва да бъда. Поради неотложна работа ще бъда принуден днес да манкирам на вашия четвъртък. Ив. Вазов, ПЕМ, 21.
3. Остар. Пренебрегвам, изоставям нещо. В дъсчения театър (т. „Основа“) се подвизаваха първите самобитни наши сили: покойният Антон Попов, който манкира своето призвание пред тежкия кръст на българския актьор — стана огняр по железниците. Р, 1927, бр. 257, 2.
— От фр. manquer.