МА̀НКО, мн. няма, ср. 1. Търг. Липса в теглото на стока или на пари в обществена или държавна каса.
2. Търг. Обещетение на купувач за липса в продадената му стока.
3. Банк. Разлика между законното и действителното тегло при продажбата на една чуждестранна златна или сребърна монета.
— Ит. manco. — От М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.