МА̀ННА1 ж. Рел. Според библейските предания — храна, която бог изпращал всяка сутрин от небесата на евреите по време на странстванията им из пустинята. Когато влязоха израилтяните в обетованта земя веднага омесиха хляб от местното жито и веднага престана да пада манната. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 280. И защото бяха [израилтяните] оскудни от хляб, бог ги прехрани; защото в разстояние на четиредесет години падаше от небето секий ден храна на зърна, която те нарекоха манна. Н. Михайловски, ССИ (превод), 41. Когато им ся дократила храната, що били зяли от Йегипет, господ им пратил манна, — маслен и сладък благур, който всякоя утрина намирали по поляните твърде много. Д. Манчев, НН (превод), 29. А имаме земя обетована, / където мед тече и пада манна. Ем. Попдимитров, СР, 20.
◊ Като манна небесна; Като небесна манна. Разг. 1. Казва се за нещо, което е жизнено важно, крайно необходимо, насъщно за някого или за нещо в даден момент. После Икономов, придружен от другите апостоли, изпя ред нови бунтовнически песни, които са възприемаха от слушателите като небесна манна. З. Стоянов, ЗБВ I, 413. Та нима той още си въобразяваше, че Фани приема благоволенията му като небесна манна? Д. Димов, ОД, 241. 2. В съчет. с чакам, очаквам, желая. С голямо нетърпение, много силно (чакам, очаквам). Какво влияние би произвел Неофитовият речник, .., ако бе се явил, когато цялата наша интелигенция само за тоя лексикон бленуваше и го очакваше като манна небесна! СбНУ ХI, 694. Манна небесна. Книж. Голямо благо, получено даром (от библейския разказ за храната, Бог давал сутрин от небето на евреите, когато странствали из пустинята, за да търсят обетована земя).
— От евр. през гр. μάννα и лат. manna.
МА̀ННА2, мн. няма, ж. Лишей, който расте върху скалите в пустините.
— Лат. manna.
МА̀ННА3, мн. няма, ж. Апт. Засъхнал сок, който изтича от дървото Fraxinus ornus, използван във фармакологията като очистително средство.
— Лат. manna.