МАНО̀СВАМ, -аш, несв.; мано̀сам, -аш, св., прех. Разг. За мана̀1 — причинявам заболяване при растения, плодове, зеленчуци. — Е, бай Бончо, казвай! Имаш ли вино, нямаш ли?.. — Друго-о-о нема, господин агент. — Как така да няма, ти имаш голямо лозе! — Верно, ама нали и град ни удари малко! .. — Па и го маноса — извика от прага Бончовица. Ст. Даскалов, СД, 84. ● Нар.-поет. мана маносвам. Защо ми си, горо, повехнала ? / Дали ми те слана посланила / или те е мана маносала? Нар. пес., СбВСтТ, 763. Ой ливадо, зелена ливадо, / що си толко рано повейнула? / Дали те е слана осланила, / или те е мана маносало. Нар. пес., СбВСтТ, 328.
МАНО̀СВАМ СЕ несв.; мано̀сам се, св., непрех. За растения, плодове, зеленчуци — повреждам се от мана̀1. — Лани гроздето изгни по чуканите, сега се маноса. Н. Каралиева, Н, 60.