МАНО̀ФИЛ м. 1. Истор. Болярска дреха (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
2. Диал. Летен обикн. бял сукман, везан около пазвата и по полите. В немного далечно минало трънската носия е била значително друга: зимно синьо дебело „сукно“, извезано богато по полите с растителни мотиви, и летен конопен бял „манофил“, също така украсен. Б. Божиков и др., ИО, 107. Стано-Яно, цръвена ябълко, / умиле ми твоя убавина: / бел манофил, тънка половина, / цръни очи, цръвени образе, / бели раце, свилени ръкаве. Нар. пес. СбНУ ХILIV, 39.
— От гр. μανόφιλλος — Други форми: мано̀вил, мано̀фел.