МАНСА̀РДА ж. Жилищно помещение в тавански етаж с наклонен или пречупен таван в посока към по-ниската стена. По скърцащата дървена стълбичка се покатерих към таванския етаж с двете мансарди, в които живееха шестима ученици. СП, 1958, бр. 150, 4. Неспокойният вятър, скитал по мостовете на Сена и край стъклените покриви на мансардите, чукаше по стъклата. Е. Йончева, ЗГ, 27. Бяхме в старинното царство на веселието и младостта, .. Отечеството на Мими Пенсон и Рудолф, .., на широките кадифяни панталони и на поднебните мансарди. К. Константинов, ПЗ, 154.
— От фр. mansarde от собств. през рум. mansarda или рус. мансарда.