МАНСА̀РДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до мансарда. Само осемдесет и петият член на нашето общежитие, бай Анчо Иванов, остана здрав и читав. Той живее в мансардната стая под самия покрив и грипът или не го за беляза или пък не намери за нужно да се занимава с него. И. Петров, ПР, 78. Беше Мирков, който живееше с жена си и трите си деца в двете мансардни стаички на последния етаж. Л. Дилов, ПБ Д, 46. До последните дни на живота си той [Йовков] мечтаеше да има едно мансардно апартаментче. СбАСЕП, 464. Когато и последнята прелест на един мансарден бохемски живот е изпарена и суровите лапи на недостига са сграбчили голямото мнозинство от хора, единствена закрила на труда .. трябва да имаме от държавата. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 263-264. Мансарден покрив.