МАНТАЛИТЀТ, мн. няма, м. Книж. Определен начин на мислене и поведение. Стори му се [на Костов], че дори в манталитета на този добре възпитан германец [фон Гайер] имаше нещо високомерно и дръзко до нетърпимост. Д. Димов, Т, 357. Още там, в началото на дейността на трупата, при тези мизерни условия, двамата основоположници са използвали всички случаи, за да въведат един нов ред, една нова дисциплина, за да вкоренят в съзнанието на артистите един нов манталитет. Г. Караславов, Избр. съч. III, 392. В „Нещастна фамилия“ си дават двубой две религии, два манталитета. Г. Константинов, ПР, 28. Махленски манталитет.
— От фр. mantalité прeз нeм. Mantalitet.