МА̀НТЕЛ м. Остар. Широко късо мъжко наметало или палто. Тенисон, загърнат в своя къс син мантел, .., се впуща на дълги разходки. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 2. Писателят Саватеев отиде в залата, където бяха изложени някои предмети от Пушкин, и окачи мантела си между тях. К. Кюлявков, СПП, 47. Беше доста хладно. Прибрахме краищата на мантелите и старателно загръщахме рамена и колени. Н. Попфилипов, РЛ, 46.
— Нем. Mantel.