МА̀НТИЯ ж. 1. Широка дълга (до петите) дреха във вид на пелерина, плащ, обличана върху друга дреха, характерна за облеклото на царе, боляри, висши духовници в православната църква и др. Рано на другия ден, със сребърен шлем на главата и наметнат с пурпурна мантия, Иван Асен II пришпори буйния си жребец към войнишкия стан. Д. Линков, ЗБ, 41-42. Видях царя на франките как яде и пие. И защото не знаех лицата на хората, нито одеждите им, нито къщите им, виждах само позлатени мантии, чаши, бели зъби и бяла плът. А. Дончев, ВР, 177. Те [болярите] зафанаха да дохождат в дълги, със сърмени обшивки, сукнени мантии. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 181. Придържайки развяващите се поли на адвокатската си мантия, в стаята бързо влезе, .., официалният защитник — адвокатът Тайхерт. ОФ, 1950, бр. 1797,4.
2. Зоол. Гънка на кожата при някои безгръбначни животни, обхващаща тялото. От покривката на общата телесна маса [у мекотелите] се образува гънка, която покрива тялото и се нарича мантия. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 17. Тялото на тези животни [мекотели] е меко, .. Състои се от глава, туловище, мантия с черупка и крак. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 16. Образуването на бисер в мидата е ненормално, болезнено явление .. Когато между черупката и мантията попадне чуждо тяло, например песъчинка, мантията отделя седефено вещество. Д. Славчев и др., БМ, 46.
3. Геол. Вътрешната сфера на Земята, представляваща обвивка, разположена между земната кора и ядрото ѝ. До 1970 година геофизиците и геолозите значително ще обогатят знанията ни за Земята и ще проникнат в намиращите се под земната кора пластове — горните слоеве на мантията. К, 1965, кн. 3, 15. Материята, която се намира под земната кора, бе наречена горна мантия. ПЗ, 1977, кн. 2, 4.
— От лат. mantum.