МАНТО̀, мн. -а̀, ср. Лека дълга горна дамска дреха с ръкави от тънък плат, която се носи обикн. през пролетта и есента. Елена бързаше по „Леге“, забравила да отвори чадъра си. Усещаше как ситните капки мокрят лицето ѝ, шапката и вече се стичат на струйки по предницата на мантото. В. Геновска, СГ, 72-73. Мери ѝ подари английски плат за манто. Д. Димов, ЖСМ, 48. Тя, първа хубавица в града, преправяше своя гардероб, отеснелите стари поли и манта, остатъци от някогашното манифактурно богатство вкъщи. Ем. Станев, ИК III и IV, 290.
— Фр. manteau.