МА̀НУК м. Диал. Господар, богат човек. Изведнаж, откъм атпазар се зададе младата учителка и редом с нея тримата мъже. Един калфа там, .., опули очи, .., посочи с глава: Шшшт .. скивай, манук .. Що гура насам. Д. Талев, ПК, 189. — Работайте, зере кя ви видит манукон! Л. Димитров, СбМ, 150.

— Алб. manuk.


Източник: Речник на българския език (онлайн)