МАНШО̀Н1 м. Принадлежност към женски тоалет за топлене на ръцете през зимата, направен обикн. от кожа във вид на торбичка с отвори от двете страни. Опряна ο рафта с книгите стоеше висока жена с черна кожена яка, също такава шапка и голям кожен маншон. В. Геновска, СГ, 60. В косите ѝ още стояха няколко цветчета, а други лежеха пръснати по килима заедно с ръкавиците, с копринената наметка, .., с маншона и качулката ѝ. ОФ, 1950, бр. 1846, 4.
— Фр. manchon.
МАНШО̀Н2 м. Техн. Калъф от каучук, тъкан или кожа, с който се покрива цилиндрична машинна част. Прахът се пресява в сита и след това се пресова във формата на блокчета. От тях пък се приготовляват гривни за маншоните на предачните машини в текстилните фабрики. ВН, 1960, бр. 2681, 2.
— Фр. manchon.