МАО̀РИ мн., ед. (рядко) мао̀р, ср. 1. Мъж от полинезийски народ, който населява Нова Зеландия.

2. Мъже, жени и деца от този народ. Преди една-две хиляди години предтечите на днешните самоанци, таитианци, хавайци и маори са тръгнали далеч на северозапад и запад, може би към Индия и Малая. К, 1965, кн. 2, 18. Купе и неговите приятели после се завърнали в родината си, най-вероятно на островите Тонга и Таити или на Куковите острови, към които принадлежат и маорите. ВН, 1960, бр. 2830, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)