MAPА̀БА̀ неизм. като междум. Диал., сега жарг. Поздрав при среща с някого (със значение подобно на „здравей“, „здрасти“). Смръщеният поглед на майстора го принуди да бъде сериозен. — Мараба, Спиро! — поздрави гърлено Гоце и без покана седна на малкото трикрако столче. П. Япов, ГД, 90. — Мараба, Пешо! — извика радостно свако Дако и ме тупна с все сила по рамото. — Приемай скъпи гости от провинцията! П. Незнакомов, СНН, 69. Джуджето се надигна на лакти, унесено погледна Кондарев и се прозя. — Стига се преструва, дяволе! — сърдито рече Кондарев. — О, мараба, бай Иване. Честна дума, спях, пък вие се карате! Ем. Станев, ИК III и IV, 308.
— От араб. през тур. mеrhaba. — Други (диал.) форми: мѐpxaба̀, ма̀pxaба̀.