МАРАБУ̀1, мн. -та, ср. 1. Едра птица, достигаща височина до 160 см. и широчина на крилете в разперено състояние до З метра, която обитава гори и блата на Централна Африка и Югоизточна Индия и се храни главно с мърша. Той бе се изкачил на голямата планина и една сутрин се върна с богат лов — беше убил птицата марабу. Гр. Угаров, ПСЗ, 117.
2. Зоол. Род птици от семейство щъркелови, обхващащ около 100 вида, които живеят в Африка и Югоизточна Азия. Leptoptilus. От едрите млекопитаещи в страната се срещат антилопи, газели, .. и др., а сред многобройните видове птици — щрауси, .., марабу, цесарки, блатни щъркели. Д. Илийски, С, 18. Срещат се З вида от птицата марабу в Африка и Югоизточна Азия.
— От араб. през фр. marabout.
МАРАБУ̀2, мн. няма, м. Книж. Марабут. Сиди Аиса бил марабу и имал толкова много последователи, че се видял в чудо как да ги пои и храни. Г. Готев, ПШ, 177. Съобразителният марабу изпълнява заповедите на Аллаха в духа на днешния век. Св. Минков, ДА, 29.