МАРАЗА̀1 ж. Простонар. Мараз. Горанчо майци отвърна: / .. / не ми й золума на душа, / на душа страшна мараза, / най ми й золума на сърце, / на сърце люта зорлама. Ц. Церковски, Съч. II, 208.
МАРА̀ЗА̀2 ж. Диал. Разпра, свада, кавга. Да поиска още пет-шест декара? Няма да даде Петко. Половин леха няма да му даде, само дето ще дигат нови кавги и марази. К. Караславов, Избр. съч. I, 311. Заразправя баба Кита стари вражди между Коля — Герчова баща — и неин Генка; заразправя стари марази за старо воденично колело, що за зло реката довлякла — за зло, за омразила. Ц. Церковски, Съч. III, 87.
— От араб. през тур. maraza.