МАРА̀ЗЪМ, -змът, -ма, мн. няма, м. 1. Мед. Състояние на почти пълно угасване на психическата дейност и отпадане на телесните сили на човека вследствие остаряване или продължително хроническо заболяване. Старчески маразъм.
2. Апатия, безразличие (Ал. Милев и др., РЧД).
— От гр. μαραζμός 'изхабяване, изтощаване, угасване'.