МАРАМА̀ ж. Диал. Махрама. Децата, които се трупаха около вратата, направиха път и в стаята влезе Златаница. Пременена, с бяла марама на главата, тя отиде при сина си. К. Петканов, БД, 27. Пак му [на добър юнак] конче ютговаре: / — Мълчи, мълчи, мой стопанко! / Ам бръкни в коюн джобове, / ч' извади тенка марама, / че подбради бели лица, / да н' те бруи бруен ветър, / да н' погрози бяло лице. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 11. Нареди редом столове, / па че ти дойду сватнина, / сватнина из Бислинкови, / па узми бела марама, / па всички редом целувай. Нар. пес., СбВСтТ, 725. Седна Янка във света неделя / да си шие свилена марама. Нар. пес., СбВСтТ, 686.