МАРАНГО̀ЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е с дърворезба, с марангоз (в З знач.); марангозлия, марангосан. Превъртяха се през одъра и сенките на двете марангозени конзоли. Ст. Сивриев, ЗСБ, 108. Марангозена врата.
