МАРАНГО̀ЗИН, мн. маранго̀зи, м. Остар. и диал. Марангоз (в 1 и 2 знач.). „Това, което са видели очите, това са направили ръцете“ — ми бе казал старият марангозин. ЖД, 1965, кн. 7, 15. Непознат марангозин донесе в този дом две икони — на Божата майка и на архангел Михаил. П. Спасов, ГЛЗЗ, 25. — Ами все се каня да те питам, Атанасе, ти, като ходиш често при калофереца Иванчо марангозина, като какъв човек го намираш? — Те и двамата марангози, дето са дошли да правят резба в нашата черква, са добри българи. Д. Марчевски, ДВ, 72. Помниш ли, Наста, знаеш ли, / когато бехме бичкиджии, / пък ти ни беше марангозина, / .. / На дъските пари сбираше, / половината им криеше. Нар. пес., СбВСт, 150.