МАРАНГО̀ЗКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който се отнася до марангоз, марангозин или е присъщ, характерен за марангоз, марангозин. Друг, навярно охридчанин, се прочува с марангозка дарба. Длетото му знае да се впива в негниещо дърво с невиждана точност. Н. Драгова, КО, 243. Марангозки занаят.