МАРАНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е с мараня. Слънцето светло залезе .. въздухът, маранлив до преди малко, разхлади ся и вечерникът тихо повява. П. Р. Славейков, Пч, 1871, кн. 2, 17.
