МАРАНЯ̀СВАМ, -аш, несв.; мараня̀сам, -аш, св., непрех. Диал. 1. Става ми зле, прималява ми от силна горещина, жега. Ясно е слънце трепнало, / напече моми в руманя, / .. / Момите маранясали, / всичките болни легнали. Нар. пес., СбВСт, 324.
2. Прен. Имам много голямо, непреодолимо желание да направя, да извърша нещо. Стоян все така ли ще ходи? — Как да ходи? — Ами да го оженим! — Като си маранясала, ожени го! К. Петканов, СВ, 40.