МА̀РГАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. и диал. Бисерен. Когато пред огледалото жена му си привтъкваше набързо маргарната карфица в косата, той се приближи до нея и ѝ пришушна с покорен и умолителен глас. Ив. Вазов, Съч. IХ, 31.
