МАРГАРИТА̀Р, м. Остар. Книж. Бисер; маргар, маргарит. Ако Яковаки и да е добър и умен човек, но той твърде добре знае, че на жените трябат накити, маргаритар, елмазе, копринени фустане, шалове, слугини и други такива. Л. Каравелов, Съч. VIII, 49.


Източник: Речник на българския език (онлайн)