МАРГАТА̀Р, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Маргарит. — Купи елмазени обици, копринени фустане, подплатени със самур кюркове, .., десет върви маргатар. Л. Каравелов, Съч. VII, 59. Росата още лежала по тревата и блестяла като едър маргатар. Л. Каравелов, Съч. II, 28.