МАРЀМ м. Диал. 1. Лоша пъпка, която излиза на корема. „Да извадя марема от седемдесет жили, / да го пратя в поле широко, / там връх да избийе: / там му йе широко“. Нар. пес., СбНУ ХI, 90.

2. Заболяването бубон (Н. Геров, РБЯ).

3. Растението горицвет, използвано в народната медицина за лекуване на такива заболявания (Т. Панчев, РБЯд).

4. Наименование на един от видовете великденче; маремиче (Т. Панчев, РБЯд).


Източник: Речник на българския език (онлайн)