МА̀РКЕР1 м. 1. Означение, белег, който се поставя някъде или върху нещо; маркир. Особено интересните находки (голямо струпване на амфори, котва, корабно съоръжение и пр.) ние отбелязвахме с маркери. НТМ, 1961, кн. 5, 21.

2. Спец. Уред, който служи за маркиране, отбелязване, означаване на нещо. За разпознаване на своя самолет се използва механически маркер, който се върти синхронно с антената на радиолокационната станция. НА, 1959 бр. 3439, 3.

3. Спец. Вид писалка с мек, дебел писец, напълнена с туш, мастило или друга оцветяваща течност. В книжарницата има нов вид маркери в комплект от 6 цвята.

4. Спец. Маркир (в 1 знач.); маркировач2, следообразувател.

— Англ. marker.

МА̀РКЕР2 м. Човек, обслужващ билярд.

— Англ. marker.


Източник: Речник на българския език (онлайн)