МАРКЍЗ м. 1. Само ед. В някои страни на Западна Европа (Франция, Италия, Англия) — наследствена благородническа титла, по-ниска от херцог (княз) и по-висока от граф. Тям [на негрите] са е видяло хубаво да си турят титлите маркизи, контове и да приложат пред името си частичката дон, както благородните португалци и испанци. С. Бобчев, ПОС (превод), 270.
2. Лице, което носи такава титла. Свикнал на всевластието на различни крепостни владетели — графове, .., маркизи, князе, крале, — тогавашният европеец със смайване открива, че тук [във Венеция] управлява наистина една върхушка, но върхушка, самоналожила си желязна дисциплина в полза на държавата. К, 1963, кн. 1, 27. Та и мъжете, като дойдат във Франция, Щвейцария, .. — приятно им е да конкурират с разни маркизи и графове и лигите им текат за титли и декорации. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 70. Синовете на оние бароне, маркизе, аристократи и принцове, които са употребляле сичките си сили да доведат човека, с помощта на духовенството, до най-скотското положение, днес са са завзеле да го излечат от многогодишните духовни рани. Знан., 1875, бр. 18, 284.
— Фр. marquis. — С. С. Бобчев, Пътуване около света (превод), 1873.