МАРКЍР м. 1. Спец. Приспособление, обикн. прикрепвано към сеялка, за очертаване на браздите преди засяване; маркер1, маркировач2, следообразувател. За осигуряване на еднакви междуредия, .. се използва маркир. Маркирът представлява щанга (прът), снабдена с диск и закрепена за рамката на сеялката перпендикулярно на посоката на движението. Осн. сел. стоп. VIII и IX кл, 106. За да се осигури праволинейността на сеитбата и да се спази необходимата ширина на граничното междуредие, на сеитбения агрегат се поставя маркир или следоуказател. М. Дуковски и др., СМ, 144.
2. Маркер1 (в 1 знач.).
— От фр. marquer 'отбелязвам'.