МАРКИРО̀ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който служи за маркиране, маркировка. Недостъпните и високи терени са прорязани с горски пътеки и пътечки, за ориентировка са поставени маркировъчни знаци. ВН, 1960, бр. 2727, 2. Площите, определени за сеитба на царевица и слънчоглед, се маркират на кръст, на разстоянията, на които се сеят тези култури в съответния район. На пресечките на маркировъчните линии се изкопават ямки. РД, 1958, бр. 337, 2. Единствената маркирана пътека е тази, която отива до езерото Бъбрека и оттам в северна посока по Сухия чал и маркировъчните колове слиза на хижа Скакавица. М. Гловня и др., Р, 84. Маркировъчни машини.