МАРКОМА̀НИ мн., ед. (рядко) маркома̀н м. Истор. Древногерманско племе, населявало към I в. пр. н. е. поречието на р. Майн, по-късно територията на съвременна Чехия, а след голямо поражение във война с римляните, към V в. — Бавария, където се слива с баварците. Прославил ся [Марк Аврелий] с мъдро управление и с умирение маркоманите, квагите и други германски народи, които нападали на римските предели. Й. Груев, КВИ (превод), 54. Реката Морава немците и днес я наричат Марк, следователно маркомани ще бъде немский превод на името моравитяни или моравци. Т. Шишков, ИБН, 43.
— От лат. marcomanni.