МАРКОТО̀ТЕВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Човек, на който постоянно се случват непредвидени затруднения, усложнения, на когото не му върви (по името на търновския гражданин Марко Тотев, шегобиец и веселяк, за когото се разказвали различни анекдоти за весели случки, свързани с различни дребни несполуки); кутсузин, кутсузлия. Аз си казах, че докато човек е жив, не бива да губи надежда — както впрочем си казват всички маркототевци по света, когато няма какво друго да си кажат. Ем. Манов, ПУ, 173.