МА̀РЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Марлен. Всички обитатели на Енсъстър стейбъл се спогледаха недоумяващо и си туриха марлеви превръзки на носовете. Ем. Манов, ПУ, 225.
