МА̀РЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от марля. Зад него [хирурга] един прислужник, .., му завързваше бялата марлена маска. ВН, 1955, бр. 187,4. Тя го подсети за някои неща, казани от снощи — особено много да се набляга и разяснява за силната отровност на препарата и да се държи за слагането на марлените превръзки, .., да се диша през тях дори и никакъв вятър да няма. Б. Обретенов, С, 187-188. Те [геолозите] изсипаха от раниците си събраните из тундрата образци от скали, обтегнаха широките марлени завеси и под тяхната защита започнаха да се съвещават. Ст. Ставрев, ТСП, 31-32.