РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

МАРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Старателен, усърден, трудолюбив. Марливия челяк работи. Т. Панчев, РБЯд, 204.

Източник: Речник на българския език (онлайн)