МА̀РЛЯ ж. Рядка тънка памучна материя за превръзки на рани и др. Той се наведе над болния, .., сетне измъкна от един шкаф памук, марля, пинцети, шишенца и започна да бърше кръвта и да опипва раната. Г. Караславов, ОХ III, 453-454. На лицето на по-възрастния от тях беше залепено с пластир голямо парче марля. П. Вежинов, ВР, 180. След нагласяване на температурата за избиване, сметаната се прецежда през сито или марля и се налива в буталката или буталкогнета за избиване. Н. Димов и др., ТМ, 52.
— От фр. marli през рус. марля.