МАРМАЛА̀Д м. Само ед. Гъсто сварена каша от смлени плодове и захар, обикн. от захарна тръстика и др. Жените вареха мармалад, а мъжете опушваха бъчвите или стягаха казаните за ракия. Д. Димов, Т, 20. Нямаше особен избор за покупки и той пъхна в мрежата си двестата грама сирене, .. и половин кило кисел ябълков мармалад. М. Грубешлиева, ПИУ, 248. В дясната си ръка той държеше малко парче хляб, намазано с някакъв оранжев мармалад. П. Вежинов, ВР, 47. Взех ѝ куфара, .., турих едно гърне с мармалад от караджейки сливи под мишница, прихванах и нея през кръста и я свалих на перона. Чудомир, Избр. пр, 188. // Само мн. Различни видове такава каша. Кипене при намалено налягане в така наречените вакуум-апарати се прилага в производството на захар, доматено пюре, мармалади и др. Физ. Х кл, 1951, 83. Δ Майка ми умее да приготвя различни мармалади.

— От порт. marmelada през фр. marmelade. — Друга (книж.) форма: мармела̀д.


Източник: Речник на българския език (онлайн)