МАРОДЀР м. Презр. 1. Лице, което във военно време ограбва с насилие мирното население или убитите и ранените на бойното поле. — Един мародер ми сряза вървите и разпра китките ми. Рукна кръв .. Ограбиха ме и ме подритнаха. Ст. Станчев, НР, 170. Плъзнаха мародери и крадци .. Вратите и прозорците бяха разбити, .. А в стаите си стоеше всичко, както бомбардировката го е сварила. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 283. Той организира шайка и ограбваше напуснатите турски села: той стана мародер. Ив. Вазов, НО, 27.
2. Разш. Лице, което се възползва от властта си, от общественото и служебното си положение, за да граби, ограбва някого. Все по-често го [Смирненски] занимават мародерите, които трупат милиони върху труповете и кръвта на стотиците хиляди избити, умрели и ранени войници. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 69-70. Касаветов, либералният адвокат, .., тук [втората част на „Обикновени хора“] се разкрива като ярък отрицателен образ — образ на гнусен мародер, който при живи жертви обира плячката си. Лит. ХI кл, 328. Той [Бай Ганьо] е от оная мила компания на мародери, които си стоплиха ръцете във време на войната. Г. Бакалов, Избр. пр, 280. Мародери в стопанския живот.
— От фр. maraudeur.