МАРСИЛЀЗА ж. 1. Само ед. Френска революционна песен от времето на Френската буржоазна революция, станала национален химн на Франция. Революционната френска армия, сражаваща се в името на завоеванията на революцията с Марсилезата на уста, разгромила прусите в сражението при Валми на 20 септември 1792 г. Ист. VIII кл, 51. Марсилезата, прогърмяла във Франция през Френската революция, бе пътувала през Европа 72 години, доде звуковете ѝ стигнат Сопот в песента „Поискал горди Никифор“! Ив. Вазов, ДЮ, 101. Литературните достойнства на пиесата [„Бонапарт“] са нищожни, но успехът се дължи на боевите картини, дворцовите приеми, .. и звуковете на Марсилезата. К, 1926, бр. 75, 3.
2. Разш. Обикн. с прил. Революционна песен, станала символ на голямо революционно събитие. Тази песен [„Поискал горди Никифор“] беше тогава един вид българска марсилеза. Ив. Вазов, Съч. Х, 158. „Ясен месец веч изгрява / над зелената гора“ .. Граматичани кръстили тая песен странджанската марсилеза, защото с нея на уста тръгнали да мрат за свободата в Преображенското въстание през 1903 година. Ст. Станчев, ПЯС, 98-99. Като видяха, че от стаята на болерина се отвориха прозорците, те запяха гръцката марсилеза. Ц. Гинчев, ГК, 345. И знай, че с нови марсилези / ще дойде правдата в света. / Тогаз, Париж на барикадите, / духа си гневен успокой / и дай в парижките предградия / последния победен бой. Ив. Пейчев, Избр. ст, 18.
— От фр. marseillaise. — Други (остар.) форми: марселѐза, марселиeз̀а и марсейлeз̀а. — В-к Свобода, 1872, бр. 32.